Справочник

Новини от Econ.bg
Норми

Закон за закрила на детето

Закон за закрила на детето

 Обн., ДВ, бр. 48 от 13.06.2000 г., изм., бр. 75 от 2.08.2002 г., в сила от 2.08.2002 г., бр. 120 от 29.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., изм. и доп., бр. 36 от 18.04.2003 г., в сила от 18.04.2003 г.

 Глава първа

            ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

            Предмет на закона

            Чл. 1.  (1) (Предишен текст на чл. 1 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица с нестопанска цел и физически лица в такива дейности.

            (2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.

            (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавната политика за закрила на детето се определя от Министерския съвет, който приема Национална програма за закрила на детето, предложена от министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

            (4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за неговото развитие.

            Определение за дете

            Чл. 2.  Дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години.

            Принципи на закрила

            Чл. 3.  Закрилата на детето се основава на следните принципи:

            1.  зачитане и уважение на личността на детето;

            2.  отглеждане на детето в семейна среда;

            3.  осигуряване по най-добър начин на интересите на детето;

            4.  специална закрила на дете в риск или с изявени дарби;

            5.  насърчаване на доброволното участие в дейностите по закрилата на детето;

            6.  подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация;

            7.  временен характер на ограничителните мерки;

            8.  (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) незабавност на действията по закрила на детето;

            9.  (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) изграждане на Национална стратегия за детето;

            10.  (предишна т. 8 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) контрол по ефективността на предприетите мерки.

            Мерки за закрила

            Чл. 4.  (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Закрилата на детето по този закон се осъществява чрез:

            1.  съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;

            2.  настаняване в семейство на роднини или близки;

            3.  осиновяване - съгласно Семейния кодекс;

            4.  настаняване в приемно семейство;

            5.  настаняване в специализирана институция;

            6.  полицейска закрила;

            7.  специализирана закрила на обществени места;

            8.  информиране за правата и задълженията на децата и родителите;

            9.  осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето;

            10.  осигуряване на правна помощ от държавата;

            11.  специални грижи за децата с физически и психически увреждания.

            (2) Критериите и стандартите за социални услуги за деца по прилагането на мерките по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

            Специална закрила

            Чл. 5.  (1) (Предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Специална закрила се осигурява на:

            1.  дете в риск;

            2.  дете с изявени дарби.

            (2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Условията и редът за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и тяхната реинтеграция, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

            (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Закрилата на деца с изявени дарби се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на образованието и науката и министъра на младежта и спорта, в която са предвидени мерки и за:

            1.  насърчаване на творческите заложби и потребности на децата;

            2.  осигуряване на възможности и условия за постъпване в спортни училища и училища по изкуствата;

            3.  финансово подпомагане и стимулиране чрез стипендии и специализирани образователни програми.

            (4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Специализирана закрила на деца на обществени места се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

            Органи за закрила на детето

            Чл. 6.  Закрилата на детето се осъществява чрез:

            1.  (изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) председателя на Държавната агенция за закрила на детето и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия;

            2.  дирекции "Социално подпомагане";

            3.  (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) министъра на вътрешните работи и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия.

            Задължение за съдействие

            Чл. 7.  (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на вътрешните работи.

            (2) Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.

            (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт и специализираните институции за деца са задължени своевременно да оказват съдействие и да предоставят информация на Държавната агенция за закрила на детето и дирекции "Социално подпомагане" при изпълнение на служебните им задължения при условия и по ред, определени в Закона за защита на личните данни.

            Права и задължения на родителите

            Чл. 8.  (1) Всеки родител може да иска и да получава съдействие от органите по този закон.

            (2) Родителят има право да бъде информиран и консултиран за всички мерки и действия, предприемани по този закон, с изключение на случаите по чл. 13. Той може да поиска промяна на мерките при изменение на обстоятелствата.

            (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Родителите са длъжни да придружават децата си или да осигурят пълнолетно дееспособно лице за придружител на децата си до 14-годишна възраст на обществени места след 22,00 ч.

            (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Родителят е длъжен да изпълнява предприетите по този закон мерки и да съдейства при осъществяването на дейностите по закрила на детето.

            (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Разпоредбите по предходните алинеи се прилагат и по отношение на лицата, които полагат грижи по отглеждането и възпитанието на деца.

            Участие на юридически лица с нестопанска цел

            Чл. 9.  (1) Юридически лица с нестопанска цел, както и отделни физически лица, участват в дейностите по закрила на детето при условия и по ред, предвидени в закон.

            (2) Лицата по ал. 1 и органите на държавата и общините си сътрудничат в дейностите по закрила на детето.

            Глава втора

            ПРАВА НА ДЕТЕТО

            Право на закрила

            Чл. 10.  (1) Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.

            (2) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или наличие на увреждане.

            Закрила срещу насилие

            Чл. 11.  (1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.

            (2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.

            (3) Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие.

            (4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.

            Право на изразяване

            Чл. 12.  Всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. То може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон.

            Информиране и консултиране

            Чл. 13.  Всяко дете има право да бъде информирано и консултирано от органа за закрила на детето и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и възпитанието му, ако това е необходимо с оглед защита по най-добър начин на неговите интереси и уведомяването им би засегнало тези интереси.

            Защита на религиозни убеждения

            Чл. 14.  (1) Отношението на деца до 14 години към религията се определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години - по съгласие между тях и родителите или попечителите им.

            (2) Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора чрез органите по този закон към районния съд.

            Участие в процедури

            Чл. 15.  (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.

            (2) Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.

            (3) Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:

            1.  да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;

            2.  да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган.

            (4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Във всички случаи изслушването и консултирането на детето се извършват в подходяща обстановка и в присъствието на социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и в присъствието на друг подходящ специалист.

            (5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не е във висшия интерес на детето.

            (6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) При всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.  Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад.

            (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Дирекция "Социално подпомагане" може да представлява детето в случаите, предвидени в закон.

            (8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.

            Тайна на информацията

            Чл. 16.  (1) Всички сведения, получени в административни или съдебни производства, засягащи детето, не могат да бъдат разгласявани без съгласието на родителите, а ако детето е навършило 10-годишна възраст - и без негово съгласие.

            (2) Съдът може да разреши на органите по този закон ползване на сведенията по ал. 1 и без съгласието на лицата по ал. 1, ако това се налага от интересите на детето и за предприемане на мерки в негова защита.

            (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Социалните работници и длъжностните лица се задължават да спазват нормативните изисквания за защита на личните данни, станали им известни при или по повод осъществяване на мерките за закрила на детето, както и да зачитат честта и достойнството на личността.

            Глава трета

            ОРГАНИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

            Председател на Държавната агенция за закрила на детето

            Чл. 17.  (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето е председателят на Държавната агенция за закрила на детето.

            (2) Държавната агенция за закрила на детето е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

            (3) Агенцията се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет.

            (4) В дейността си председателят се подпомага от заместник-председател.

            (5) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на агенцията се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на председателя.

            Правомощия на председателя на Държавната агенция за закрила на детето

            Чл. 17а.  (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето има следните правомощия:

            1.  разработва съвместно с министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, министъра на културата, министъра на финансите, министъра на младежта и спорта, управителя на Националния осигурителен институт, секретаря на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерския съвет и с Националното сдружение на общините в Република България държавната политика за закрила на детето;

            2.  разработва и контролира изпълнението на национални и регионални програми за осъществяване закрилата на детето;

            3.  наблюдава и анализира провеждането на държавната политика за закрила на детето и дава методически указания на отделите за закрила на детето в дирекции "Социално подпомагане";

            4.  разработва наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца по прилагането на мерките по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 и я предлага на министъра на труда и социалната политика;

            5.  издава лицензия на физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица за предоставяне на социални услуги за деца до 18 години при условията и по реда на глава четвърта "а";

            6.  подпомага министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи при формирането и провеждането на политиката за интеграция с Европейския съюз в областта на закрилата на детето;

            7.  може да представлява държавата в международни организации и програми в областта на закрилата на детето при предоставени от Министерския съвет правомощия;

            8.  разработва и участва в обсъждането на проекти и на нормативни актове в областта на закрилата на детето;

            9.  създава и поддържа национална информационна система за:

            а) децата, които се нуждаят от специална закрила;

            б) децата, които могат да бъдат осиновени;

            в) осиновители и кандидат-осиновители;

            г) специализирани институции за деца;

            д) юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за закрила на детето;

            е) други данни от значение за закрилата на детето;

            10.  подпомага дейността на юридическите лица с нестопанска цел по закрила на детето;

            11.  организира и провежда научноизследователска и образователна дейност в областта на закрилата на детето;

            12.  разработва правилник за структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето, който се приема от Министерския съвет;

            13.  организира и ръководи дейността на Националния съвет за закрила на детето в качеството си на председател на съвета;

            14.  организира проверки за спазване правата на детето от всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, обслужващи звена, лечебни заведения, дирекции "Социално подпомагане" и на юридически лица с нестопанска цел, работещи в сферата за закрила на детето, и при нарушаване на правата дава задължителни предписания лично или чрез упълномощено от него лице;

            15.  извършва наблюдение и контрол на специализираните институции за отглеждане на деца относно спазването на правата на детето и дава задължителни предписания;

            16.  предоставя ежегодно в Министерския съвет доклад за дейността на агенцията.

            Национален съвет за закрила на детето

            Чл. 18.  (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., бр. 36 от 2003 г.) Към Държавната агенция за закрила на детето се създава Национален съвет за закрила на детето с консултативни функции, в който участват представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на културата, Министерството на младежта и спорта, Националния осигурителен институт, Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и на Националното сдружение на общините в Република България, както и на юридическите лица с нестопанска цел, които имат предмет на дейност закрила на децата.

            (2) Структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето се определят с правилник, приет от Министерския съвет.

            Функции на агенцията

            Чл. 19.  (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.).

            Дирекция "Социално подпомагане"

            Чл. 20.  (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето в общината е дирекция "Социално подпомагане", в която се създава отдел за закрила на детето.

            (2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Дирекция "Социално подпомагане" работи в сътрудничество с държавни органи и юридически лица с нестопанска цел, които имат за предмет на дейност закрилата на детето.

            Комисия за закрила на детето

            Чл. 20а.  (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Към дирекцията "Социално подпомагане" се създава Комисия за закрила на детето с консултативни функции, в която участват представители на общинската администрация, дирекция "Социално подпомагане", регионалните звена на Национална служба "Полиция", регионалните инспекторати по образованието на Министерството на образованието и науката, районните центрове по здравеопазване, местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, както и на юридически лица с нестопанска цел и други, които осъществяват дейности по закрила на детето.

            (2) Председател на комисията по ал. 1 е директорът на дирекция "Социално подпомагане".

            Функции на дирекция "Социално подпомагане"

            Чл. 21.  (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) По този закон дирекция "Социално подпомагане":

            1.  осъществява текущата практическа дейност по закрила на детето в общината и прави предложения до общинския съвет за общинска програма за закрила на детето;

            2.  определя и провежда конкретни мерки по закрилата на децата и контролира изпълнението им;

            3.  извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им;

            4.  дава съвети и консултации по отглеждането и възпитанието на децата;

            5.  предоставя информация за предлаганите услуги и оказва съдействие и помощ на семействата и родителите на нуждаещите се деца;

            6.  съставя и поддържа в актуалност регистри за:

            а) деца, нуждаещи се от специална закрила;

            б) деца под полицейска закрила;

            в) деца, които могат да бъдат осиновени;

            г) деца, настанени в семейства на роднини или близки;

            д) деца, настанени в приемни семейства;

            е) деца, настанени в специализирани институции;

            ж) кандидати и утвърдени приемни семейства;

            з) юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за закрила на детето;

            и) осиновители и кандидат-осиновители;

            7.  съдейства и сътрудничи на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност по закрила на детето;

            8.  подпомага професионалната ориентация и квалификация на децата в риск, включително на тези, които са завършили средното си образование след навършване на пълнолетие;

            9.  организира обучение и консултации на приемни родители и осигурява техния подбор;

            10.  сигнализира при нужда полицията, прокуратурата и съда, които са длъжни да предприемат незабавни действия за защита на децата;

            11.  организира незабавна помощ на деца, изпаднали в бедствена ситуация, включително и в случаите по чл. 41 след изтичане на 48-часовата полицейска закрила;

            12.  прави предложения за назначаване на настойнически съвети и попечители;

            13.  проучва кандидатите за осиновители от страната и дава писмено заключение за годността им да осиновят дете; дава мнение в случаите, предвидени в Семейния кодекс; организира консултации и обучение на кандидат-осиновители и осиновители и осигурява наблюдение на детето в следосиновителния период за срок една година от датата на осиновяването;

            14.  предявява искове за лишаване или ограничаване на родителски права в интерес на детето или встъпва като страна във вече заведени производства;

            15.  в случаите по чл. 15, ал. 6 изготвя писмени доклади и становища; уведомлението трябва да съдържа: предмета на производството; страните, които участват; конкретната задача, формулирана служебно или въз основа на искане от страна в производството; срок за изпълнение, който не може да бъде по-кратък от 14 дни от получаване на уведомлението в дирекция "Социално подпомагане"; преди представянето на искащия орган с доклада се запознават родителите на детето или лицето, полагащо грижи за него.

            (2) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" определя лицата, които да изпълняват функциите на представител по смисъла на чл. 15, ал. 6.

            Сътрудничество с органа по настойничество и попечителство

            Чл. 22.  Дирекция "Социално подпомагане" работи в сътрудничество с органа по настойничество и попечителство.

            Глава четвърта

            МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

            Мерки за закрила в семейна среда

            Чл. 23.  Мерките за закрила в семейна среда се изразяват във:

            1.  осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата;

            2.  насочване към центровете за социална рехабилитация и интеграция;

            3.  консултиране и информиране на детето в съответствие със степента на неговото развитие;

            4.  консултиране на родителите или лицата, на които е възложено изпълнението на родителски функции, по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги;

            5.  осигуряване съдействие за подобряване на социално-битовите условия;

            6.  социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията;

            7.  проучване индивидуалните възможности и интереси на детето и насочването му към подходящо учебно заведение;

            8.  съдействие за устройване на подходяща работа на нуждаещи се навършили 16-годишна възраст, при установените в трудовото законодателство условия;

            9.  насочване на детето към подходящи форми за ангажиране на свободното му време;

            10.  съдействие на осиновителите при подготовката им за изпълнение на родителските им функции, самото осиновяване, както и защита правата на детето при прекратяване на осиновяването.

            Предоставяне на мерки за закрила в семейна среда

            Чл. 24.  (1) Съдействието, подпомагането и услугите в семейна среда се предоставят от дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, на лицата, на които са възложени родителски функции, или на детето, както и по преценка на дирекция "Социално подпомагане".

            (2) Мерките за закрила по ал. 1 могат да се предоставят и в съчетание с други мерки за закрила по този закон.

            Основания за настаняване извън семейството

            Чл. 25.  (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Може да бъде настанено извън семейството дете:

            1.  чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;

            2.  чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;

            3.  чиито родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;

            4.  което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

            Настаняване извън семейството

            Чл. 26.  (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство или специализирана институция се извършва от съда.  До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.

            (2) Искането за мерките по ал. 1 пред съда се прави от дирекция "Социално подпомагане", прокурора или родителя пред районния съд по седалището на дирекция "Социално подпомагане".

            Временно настаняване по административен ред

            Чл. 27.  (1) Настаняването извън семейството по чл. 26, ал. 1 се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане".

            (2) В случаите на настаняване при роднини и близки се взима съгласието на лицето, при което ще бъде настанено детето.

            (3) В случаите на настаняване в приемно семейство настаняването се извършва след проверка относно годността на лицата, кандидатстващи за приемно семейство.  Настаняването се извършва след сключване на договор с приемното семейство, с който се определя срокът за настаняването, финансирането, правата и задълженията по договора във връзка с отглеждането и възпитанието на детето.

            (4) Актовете на директора на дирекция "Социално подпомагане" се издават и обжалват по реда на Закона за административното производство.

            Настаняване по съдебен ред

            Чл. 28.  (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Исканията за налагане на мерките по чл. 26, ал. 1 са подсъдни на районния съд по седалището на дирекция "Социално подпомагане", извършила временното настаняване по административен ред.

            (2) Съдът разглежда незабавно искането в открито заседание с участието на органите или лицата, направили искането, и с участието на детето.

            (3) Съдът се произнася в едномесечен срок с решение, което се обявява на страните и се изпълнява незабавно.  При определяне на мерките за закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1, освен ако това не е в интерес на детето.

            (4) Решението подлежи на обжалване пред окръжния съд в седемдневен срок. В случай на подадена жалба или протест съдът насрочва делото в срок не по-дълъг от седем дни.  Окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно.

            (5) Съдът може да промени постановената мярка по искане на лицата по чл. 26, ал. 2, ако това е в интерес на детето.

            Основания за прекратяване на настаняването

            Чл. 29.  Настаняването извън семейството се прекратява:

            1.  при разваляне на договора;

            2.  с изтичане на срока;

            3.  при взаимно съгласие на страните по договора;

            4.  с осиновяването на детето;

            5.  с навършването на пълнолетие от детето;

            6.  с отпадане на основанията по чл. 25;

            7.  при смърт на съпрузите или на лицето от приемното семейство;

            8.  при промяна на мярката за закрила.

            Ред за прекратяване на настаняването

            Чл. 30.  (1) Настаняването се прекратява от районния съд по искане на приемното семейство, на дирекция "Социално подпомагане", на родителите на детето или на прокурора.

            (2) Прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако това защитава най-добре интереса на детето.

            (3) Решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението.  Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

            (4) Решението за прекратяване на настаняването се изпълнява по административен ред.

            Промяна на мярката за закрила

            Чл. 30а.  (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) При промяна на мярката за закрила на детето по чл. 4, т. 2, 4 и 5 се спазва редът за настаняване по чл. 26 и 27.

            Приемно семейство

            Чл. 31.  (1) Приемно семейство са двама съпрузи или отделно лице, при което се настанява дете за отглеждане и възпитание съгласно договор по чл. 27.

            (2) Съпрузите или лицето от приемното семейство не са носители на родителските права и задължения.

            (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

            Лица, които не могат да кандидатстват за приемно семейство

            Чл. 32.  Не могат да кандидатстват за приемно семейство лица:

            1.  които не са навършили пълнолетие;

            2.  поставени под запрещение;

            3.  които са били лишени от родителски права или чиито родителски права са били ограничени, освен ако това е било по обективни причини и родителските им права са възстановени;

            4.  които не могат да бъдат настойници;

            5.  настойници или попечители, както и приемни семейства, отстранени от тази дейност поради виновно неизпълнени задължения;

            6.  които не са годни да изпълняват родителски функции поради липса на лични качества за възпитаване на дете и на материални условия за отглеждането и развитието на дете;

            7.  които са осиновители при прекратяване на осиновяването по тяхна вина по реда на Семейния кодекс;

            8.  които страдат от болести по чл. 36 и 36а от Закона за народното здраве.

            Отношения с родителите по произход

            Чл. 33.  (1) Приемното семейство е задължено да дава сведения на родителите за детето и да им съдейства за личните им отношения с него.  Ако такива отношения са в интерес на детето, районният съд се произнася по техния режим с определение.

            (2) Определението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Гражданския процесуален кодекс от родителите, детето, прокурора, дирекция "Социално подпомагане" или приемното семейство.

            Изразяване на мнение

            Чл. 34.  Приемното семейство има право да изрази мнение преди постановяване на решение, което се отнася до промяна на мярката за закрила на детето.

            Настаняване в специализирани институции

            Чл. 35.  (1) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.).

            (2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Настаняването на децата в специализирани институции се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда.

            (3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Не са специализирани институции заведенията, които предоставят услуги в семейна среда.

            Контрол

            Чл. 36.  Директорът на дирекция "Социално подпомагане" извършва текущ контрол по ефективността на предприетите мерки.

            Полицейска закрила

            Чл. 37.  (1) Предоставянето на полицейска закрила на дете се осъществява от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи.

            (2) Органите по ал. 1 работят в сътрудничество с органите по закрила на детето.

            Основания

            Чл. 38.  Полицейската закрила е спешна мярка, която се взема, когато:

            1.  детето е обект на престъпления или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има опасност то да се окаже въвлечено в престъпление;

            2.  детето е изгубено или е в безпомощно състояние;

            3.  детето е останало без надзор.

            Мерки за полицейска закрила

            Чл. 39.  (1) Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи могат:

            1.  да настанят детето в специални помещения, като не се допуска контакт с лица, общуването с които може да има вредно въздействие върху него;

            2.  да настанят детето в специализирани институции, като при необходимост му бъде осигурена охрана;

            3.  да върнат детето при родителите му или лицата, на които е възложено изпълнението на родителските функции.

            (2) Специализираните органи по ал. 1 запознават и обясняват на детето по разбираем за него начин предприетите мерки и основанието за тях.

            Уведомяване

            Чл. 40.  Полицейските органи, предприели закрилата, уведомяват незабавно:

            1.  родителите на детето;

            2.  дирекция "Социално подпомагане", в чийто район е предприета закрилата;

            3.  (изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето;

            4.  прокуратурата.

            Срок

            Чл. 41.  (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Детето не може да остане под полицейска закрила повече от 48 часа.

            Издирване на изчезнало дете

            Чл. 42.  Действията по издирване на изчезнало дете се предприемат незабавно.

            Наредба

            Чл. 43.  Условията и редът за предоставяне на полицейска закрила се уреждат с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, след съгласуване с Държавната агенция за закрила на детето.

            Специализирана закрила на деца на обществени места

            Чл. 43а.  (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Специализирана закрила на обществени места е създаването на условия, които не застрашават физическото, психическото и нравственото развитие на децата.

            (2) Специализирана закрила на обществени места се осигурява от органите на Министерството на вътрешните работи, дирекции "Социално подпомагане", общината, регионалните инспекторати по образованието на Министерството на образованието и науката, районните центрове по здравеопазване и от собствениците, наемателите, ползвателите и организаторите на обществени прояви и търговски обекти, кина и театри.

            Глава четвърта "а"

     (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г.)

            ЛИЦЕНЗИРАНЕ

            Лицензия

            Чл. 43б.  (1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето издава лицензия за предоставяне на социални услуги за деца по предложение на комисия, съставена от представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане.

            (2) Лицензията е лична и не може да се преотстъпва.

            (3) Лицензията се издава за срок 5 години.

            Условия за издаване на лицензия

            Чл. 43в.  Лицензията се издава, когато кандидатът:

            1.  е физическо лице, регистрирано по Търговския закон, или юридическо лице;

            2.  не е обявен в несъстоятелност или не е в производство за обявяване в несъстоятелност;

            3.  не е в ликвидация;

            4.  не е осъждан за престъпление от общ характер, като за юридическите лица това изискване се отнася за членовете на управителните им органи;

            5.  предлага социални услуги, които отговарят на стандартите, определени в наредбата по чл. 4, ал. 2.

            Издаване на лицензия

            Чл. 43г.  (1) В двумесечен срок от постъпване на заявлението за издаване на лицензия председателят на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисията по чл. 43б издава лицензия или отказва издаването й, ако кандидатът не отговаря на условията, посочени в чл. 43в.

            (2) Лицензията съдържа:

            1.  титуляря на лицензията;

            2.  социалните услуги, за които се издава лицензията;

            3.  срока на лицензията.

            (3) Процедурата по лицензиране се определя с правилника за прилагане на закона.

            Отнемане на лицензия

            Чл. 43д.  Председателят на Държавната агенция за закрила на детето може да отнеме издадената лицензия за предоставяне на социални услуги за деца, когато титулярят:

            1.  не започне да предоставя услугите в срок до 12 месеца от издаване на лицензията;

            2.  не спазва стандартите за предоставяне на социални услуги за деца;

            3.  извършва дейност в нарушение на получената лицензия.

            Обжалване

            Чл. 43е.  Отказът и отнемането на лицензията подлежат на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.

            Такси

            Чл. 43ж.  Таксите от издадените лицензии за предоставяне на социални услуги за деца се внасят във фонд "Социално подпомагане", създаден към министъра на труда и социалната политика, и се разходват целево за дейностите по закрила на детето.

            Вписване в регистър

            Чл. 43з.  Физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, които са получили лицензия по реда на чл. 43б, могат да предоставят социални услуги за деца само след вписване в регистъра по реда на Закона за социално подпомагане.

            Глава пета

            ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

            Източници за финансиране

            Чл. 44.  (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Финансирането на дейностите по закрила на детето се осъществява от:

            1.  републиканския бюджет;

            2.  общинските бюджети;

            3.  национални и международни програми и споразумения в областта на грижата за деца;

            4.  дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

            5.  фонд "Социално подпомагане";

            6.  други източници.

            (2) Дирекции "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане предоставят финансова помощ и/или помощ в натура при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

            (3) Финансова помощ и/или помощ в натура се отпуска от директора на дирекция "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане с писмено решение.

            (4) Финансовата помощ е целеви средства в пари и е:

            1.  еднократна;

            2.  месечна.

            (5) Помощта в натура се изразява в предоставяне на движими вещи от първа необходимост и други, свързани с отглеждането и възпитанието на детето.

            (6) Финансовата помощ и помощта в натура по ал. 2 са предназначени за подкрепа на детето и семейството с цел превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при близки и роднини и в приемни семейства.

            (7) Помощите по ал. 2 се освобождават от данъци и такси и от тях не могат да се правят удръжки.

            Глава шеста

            АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

            Санкции

            Чл. 45.  (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Който не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба от 50 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

            (2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) За неизпълнение на задължение от длъжностно лице глобата е в размер от 100 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон и деянието не съставлява престъпление.

            Производство

            Чл. 46.  (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Нарушенията се установяват с акт от социален работник от отдела за закрила на детето в дирекция "Социално подпомагане", а наказателното постановление се издава от директора на дирекция "Социално подпомагане".

            (2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Нарушенията по чл. 45, ал. 2 на длъжностно лице от дирекция "Социално подпомагане" се установяват с акт на инспектор от Агенцията за социално подпомагане, а наказателното постановление се издава от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или от упълномощено от него длъжностно лице.

            (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Актовете за установяване на нарушения и наказателните постановления се съставят и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

 

            ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

            § 1.  По смисъла на този закон:

            1.  (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Закрила на детето" е система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете.

            2.  (Предишна т. 1 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Семейна среда" е биологичното семейство на детето или семейството на осиновителите, бабата и дядото или близките на детето, или приемно семейство, при което то се настанява по реда на чл. 26.

            3.  (Предишна т. 2 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Услуги" по смисъла на чл. 23 са социалните услуги в обичайната домашна среда по Закона за социално подпомагане.

            4.  (Предишна т. 3 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Приемно семейство" е семейство от двама съпрузи или отделно лице по смисъла на чл. 31.

            5.  (Предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Специализирани институции" са домове пансионен тип за отглеждане и възпитание на деца, в които те са трайно отделени от своята домашна среда.

            6.  (Предишна т. 5 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Дете в риск" е дете:

            а) което няма родители или е останало трайно без тяхната грижа;

            б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;

            в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

            г) което страда от умствени или физически увреждания, както и от трудно лечими заболявания.

            7.  (Предишна т. 6 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Дете с изявени дарби" е дете, което е показало трайни способности и постижения в областта на науката, изкуството или спорта, надвишаващи постиженията на неговите връстници.

            8.  (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Превенция" е закрила на детето чрез съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда с цел предотвратяване настаняването му в специализирана институция или изоставяне.

            9.  (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Реинтеграция" е процес на трайно връщане на детето от настаняване извън семейството по чл. 4, т. 2, 4 и 5 в биологичното семейство или осиновяването му.

            10.  (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава.

            ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

            § 2.  Министерският съвет в шестмесечен срок от влизането в сила на закона създава с постановление Държавна агенция за закрила на детето при условията и по реда на Закона за администрацията.  Финансирането по чл. 44, т. 1 и 2 се осъществява от 1 януари 2001 г.

            § 3.  В шестмесечен срок от влизането в сила на закона се издават предвидените в него подзаконови нормативни актове от посочените в съответните разпоредби държавни органи.

            § 4.  Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.

            ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

     към Закона за изменение и допълнение

     на Закона за социално подпомагане

     (ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 1.01.2003 г.)

            . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

            § 39.  В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 от 2002 г.) навсякъде думите "общински/те служби за социално подпомагане" се заменят с "дирекции/те "Социално подпомагане", думите "общинската служба за социално подпомагане" се заменят с "дирекция "Социално подпомагане", а думите "ръководителя/ят на общинската служба за социално подпомагане" се заменят с "директора/ът на дирекция "Социално подпомагане".

            . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

            ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

     към Закона за изменение и допълнение

     на Закона за закрила на детето

     (ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 18.04.2003 г.)

            § 32.  Министърът на правосъдието, министърът на труда и социалната политика, министърът на образованието и науката, министърът на здравеопазването и министърът на вътрешните работи привеждат издадените от тях подзаконови нормативни актове в съответствие с разпоредбите на този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.

            § 33.  Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.

            § 34.  Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 27, който влиза в сила от 1 януари 2004 г.

 

Децата рисуват